Животът с усмивка ме разпна на кръст.
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.

Побързайте малко за туй представление,
ще ви трогна, разсмея, разплача, раздразня.
Ще е препълнена залата на моето падение,
а сърцата ви пак ще са застинали... празни.

Ще си нахлузя и маската - реална, лирическа,
костюмът на шут и доспехите на война.
С усмивка ще режа с език сатирически.
Ще крещя и ще стена. И ще шепна спокойно.

За любов да говоря? Страхливи глупаци!
Постройте си къщи от златни монети!
И в егото бягайте. Във плътски мераци.
А мене наивния - за врата ме вържете.

Ще ви разкажа с усмивка клиширана смешка:
В живота си само една ще обичам.
Ще продължа с усмивка да плащам за грешките и.
Дори и когато сърцето съсичат.

Ще се изправя пред вас. Ще отметна и робата.
Гол ще стоя на проклетата сцена.
Потъвайте в ярост. Потъвайте в злобата.
А все за доброто утре е времето.

Изродливо е тялото, скрито във раните?
В голотата ми виждате страха си от болката?
Нима ви остана нещо за бранене?
От какво ви е страх наистина толкова?

Проклинам те, театър. Проклинам ви, хора.
Пред моята поза сега се гневите?
Фантом ще остана и днес във затвора,
който старателно сами построихте.

Зрителите тази нощ са кръвожадни.
И тази нощ с усмивка ще ви служа.
Ще коленича. Ще кървя. Ще падна.
С усмивка ще заситя нисшата ви нужда.

Простете - прекрачих материалните ви дивиденти.
Ще ви платя сега - пред вас ще се свлека.
Всички се изправят. Гърмят Аплодисменти.
Завесите падат. Изчезва света.

Свит на кълбо в самотна съблекалня,
проклинам през зъби - какво ми остава?
Приспивам без воля сърцето си кално,
до новото утро, на ден за "забава".

Животът с усмивка на кръст ме разпъна,
със сърце, което света не разбира.
С лирическа смърт, в която да потъна,
когато другата на вратата не спира.

Копнежи с усмивка погребвам във римата.
Сърцето ми черно по лист ще пълзи.
Това ще ви дам, след толкова взимане -
смехът ми, прикриващ всички сълзи.