21.01.2012 г., 19:56 ч.

Спи, любов! 

  Поезия » Любовна
834 0 3

Спи, любов! Спи! И никога не се пробуждай!

Не отваряй очи, за да затвориш нашите.

Не разпервай криле, за да скършиш нашите.

Спи, спи заключена в сърцата ни, сърца - така или иначе - празни.

Ти си чувство, което изпива всички други.

Ти си желание, което погубва всички нужди.

Минаваш и убиваш всичко, що можеш - чувства, мисли и мечти...

После оставяш жертвите си паднали, безцветни и заминаваш.

Минава време и цветовете се завръщат, слънцето изгрява отново и ето - пак мечтаем.

Ние ставаме нови хора, с нови разбирания и нови мечти.

Смеем се над това, което сме били.

Тогава се появяваш пак ти. И вековно старата песен започва на нов глас.

Нов мъченически глас.

Но всяка една промяна... дали не погубва?

Дали не ставаме по-безчувствени, по-небрежни, по-лекомислени, по-силни, по-груби...?

Дали?

Спи, любов! Спи!

Спи, за да не се питаме дали...

© Моника Гарвалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??