Уморена от гняв и обида,

ти заспа, малка моя, сънуваш,

толкоз много ли болка видя,

че проплакваш насън и бълнуваш?

Кой душата ти нежна рани?

Кой ли толкова те е обидил?

Спи сега, малка моя, но помни,

че през ада човешки ще минеш...

Ще те грабне големият свят

с груби лапи - не с майчини длани,

зли огньове край теб ще горят

и ще правят в сърцето ти рани!

И ще бяга сънят от очите ти,

ще се случва наяве да плачеш,

укротявай с усмивка сълзите си,

знай, за някого нещо ти зачиш!

Спи сега, малка моя, сънувай -

има време, когато да плачеш...