Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена,
широко отварям очи,
оглеждам се и забелязвам безброй многото самотни души...
иска ми се да им кажа, че все някога спира да те боли,
но ги подминавам и оставям живота им сам да се подреди.
Защото така ще станат по-силни,
по-добри и това ще ги направи хората, които трябва да са си.