Слагам си слушалките,
волумето засилвам на Мах.
Затварям очи,
в небето се възнасям.
Това е по-силно от дрогата,
успокоява ме, спасява ме.
Вече не чувам гласовете,
с които живея от малка.
Така кънтят в ушите ми,
притискам слушалките,
дано музиката надвие
всичко и всеки, дано спра
да треперя или поне да умра.
След малко ще млъкнат,
но не и във мен,
остават завинаги дълбоко внедрени.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени