Люска (Люска Петрова)
49 129
14.01.2008 г., 17:37 ч.

Спокойствие 

  Поезия » Философска
1101 0 8





Опитвам се да сея оптимизъм,
а в себе си съм черен песимист.
Подарявам нетъканата си риза
и тръпна върху ненаписан лист.
Хладнокръвна съм,
от кожата си не излизам.
Аз съм съвършеният артист.
Сълзи лея през неискрена усмивка,
а усмихвам се в стена от плач.
И изглеждам като първата щастливка -
не жена, а истински играч.
Разигравам слънчев оптимизъм,
като същински ненадминат виртуоз.
Хвърлям смело, със замах, в играта,
хитро изчислени, коз след коз.

Страх търкаля се в душата.
За СПОКОЙСТВИЕТО чакам виза.
Затръшвам бавно на студа вратата
и от нищото си правя оптимизъм.
Как разбирам най-накрая,
че нещата все пак ще бъдат наред?
Сервирам си в домашна обстановка
банани с ром и пухкава сметана
и със много, много мед.

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Знаеш,че го харесвам това-да мислиш позитивно напук на реалността.Поздравления и 6-ца от мене!
  • Толкова хубаво...!
    и познато като състояние...
    с обич, Люска.
  • Браво и от мен!/Виж моето Оптимистично!/
  • Страхотна рецепта - засява
    още с прочитането оптимизъм.
    Спокойствието после настава
    Никой насреща не смее да ми излиза.
  • Аплодисменти!
  • Затръшвам бавно на студа вратата
    и от нищото си правя оптимизъм.
    ...
    Е, това е! Щото и аз така...! И само така!
    Аплодирам те сърдечно!!!
  • Знаеш ли Люска,май тук повечето сме като теб!
    Е,сродни души навярно!
    Хубав стих,сякаш писан за мен!
    Прегръщам те!
  • Поздравления!!!!
Предложения
: ??:??