Изгорих последните мостове -
кула пепелна си построих.
Разпиля се призрачният спомен
и пое към хоризонта тих...
Сбра полека облачните тайни,
шепнещи във всяка капка дъжд.
Напои с илюзия реална
себе си. И стана вездесъщ...
© Вилдан Сефер Всички права запазени