Подавам ти ръка – за прошка,
вземи я, тя е твоя.
Поглед, натежал от болка,
недей да криеш ти от моя.
Сама си, знам! И болката студена
те изсмуква и те прави малка.
Но ти винаги си толкоз откровена,
че не можеш никога да бъдеш жалка.
И през твоето сърце огромно
минават бързащите луди,
чупят, газят, тъпчат – мълчешком
и отново те не са виновни, дори не чули ...