15.05.2010 г., 20:13 ч.

Спомен 

  Поезия » Пейзажна
647 0 0
Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!
Мирисът на дъхави липи,
свиренето нощем на щурци.
И кайсия, цяла нацъфтяла,
в белоснежни цветчета побеляла.
Уличката, тиха и спокойна,
прелитащата малка птичка пойна.
Раззеленената лоза,
хвърляща над дворчето дебела сянка сега.
И лаят на кучето бездомно,
тичащо по улицата вероломно.
Синьото небе над моите нозе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Боянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??