Смълчан над мен поглежда нежно споменът -
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща -
и листа, които скриват самотата...
А в мене пурпурно нагарча адът -
вечният - като разумен хаос смазан...
и с тихи стъпки – парещи като коприва –
осанка дяволска ми се присънва
и всяка вечер в мен проплаква самодива,
мечтаеща деня да види съмнал... ...