16.11.2009 г., 0:25 ч.

Спомен 

  Поезия
5.0 (1)
663 0 1
В далечното минало забит като пирон,
като чернобяла снимка скътан, стар, забравен,
но също тъй е цветен на сивия, еднообразен фон,
от други спомени избутан, тих, сподавен!
Споменът за малката ни среща,
пълен с розови цветчета и любов,
спомен за целувката ни кратка, но гореща,
след която продължавам да съм аз дълбоко в теб *инлоф* ! (inlove)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нощна Сянка Всички права запазени

Предложения
  • Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
  • Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...

Още произведения »