30.08.2009 г., 14:40 ч.
Спомен
Помниш ли, когато бяхме деца, радвахме се на това,
което ни даваше света, радвахме се на малките неща.
Обичахме на двора да играем и мечтаехме
като пораснем какви ще станем.
Знам, че мина доста време от тогава,
знам, че само споменът остана,
само спомените топлят моята душа,
само спомените ни остават
и радват всяка част от живота до сега.
Сълзите ще се стичат и ще мокрят нашите лица,
сълзите ще се стичат, но ще сгряват моята душа.
Всичко вече тук е пусто и не виждам онази красота, ...
което ни даваше света, радвахме се на малките неща.
Обичахме на двора да играем и мечтаехме
като пораснем какви ще станем.
Знам, че мина доста време от тогава,
знам, че само споменът остана,
само спомените топлят моята душа,
само спомените ни остават
и радват всяка част от живота до сега.
Сълзите ще се стичат и ще мокрят нашите лица,
сълзите ще се стичат, но ще сгряват моята душа.
Всичко вече тук е пусто и не виждам онази красота, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Поли Всички права запазени
Предложения
-
-
Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
-
Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
-
— Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
