Спомен
На Б. Гюрнева
Сънувам...
Сякаш отново съм дете.
Вдишвам чистия въздух,
а слънцето засмяно пече.
Затопля невинната, детска кожа
и оставя шоколадова следа...
Ето, аз вървя през гора,
а сетне отново съм сама,
в коридор лишен от светлина.
Изведнъж, отвори се врата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация