Днес се завърна при мен спомен за стара любов...
- нетърсен и нечакан...
Като бумеранг удари душата ми,
като нож се заби във сърцето ми...
Не помня лицето,
но помня ръцете му -
приласкаващи и топли...
Не помня името,
но помня очите му -
кадифени и обичащи ме...
Моя невинна любов,
толкова далечна,
толкова химерна,
остани си някъде там -
там, където съм още почти дете,
там, където в очите ми има цели вселени -
неоткрити и чакащи своя Колумб...
© Анета Русева Всички права запазени