14.07.2019 г., 18:12 ч.  

Спомен 

  Поезия » Друга
634 0 3

В разгара летен ден.
Слънце, огън, светлина...
Сред житата черен път.
Хлапе. Бяла кърпа на глава.

Небрежни боси стъпки.
Затихват облачета прахоляк.
Врабчетата се вдигат
недокъпани и в яд.


Житото мери бой с момчето,
втурнало се да бере синчец.
Клас в очите му наднича –
чуди се на синия гледец.

...Лято, слънце... Спомен.
Бяла кърпа и хлапе...
Кърпата е в раклата на мама.
На дъното открих синчец...

 

 

© Кирил Тенджов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??