„Спомен от някакъв сън”
Седя си в ъгъла сама и си мисля за смъртта.
Толкова е нежна и красива тя.... тъкмо да продължа и пак идваш ти в нощта.
Говориш ми с онез лед-студени устни как умрял си и сега живееш в скръб и самота, защо отнемаш ми това... чувство за свобода?
© Иветт Всички права запазени