29.07.2008 г., 14:25 ч.

Спомен след спомен... 

  Поезия » Друга
720 0 27

През вратата надничам.
Плахо. Едва.
А асмата на двора ми кима.
Ярко слънце навън. Синева.
Пролетта е постлала килима...
Цвят на ябълка.
МомИнски сълзИ.
И божурите, пръскащи огън.
Светлината искри, на вълни,
и залива ме спомен след спомен...
Днес огнището тъжно е, спи...
и във двора е тихо до болка...
Само моето детство шепти,
тича още нагоре - надолу...

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??