Спомен за 5 март 1956 година

14.11.2022 г., 17:25 ч.

Поезия

233 2 3

... не съм замесен от вода и кал в корито на рождената си дата,

в родилното – когато ме видял, и докторът се хванал за главата,

пищели медицинските сестри! – настанала ужасна суматоха,

и мама ме е гушнала в зори – в началото на ледната епоха,

и само след минута съм се скрил, че да не ме напъхат във кувьоза,

и – малко терористче от ИДИЛ, избягал съм от делничната проза,

и днес изглеждам страшен, може би, и леко невъздържан във езика,

на 5 март „To be, or not to be?” в ушите на екипа – помня, виках! –

и после ужасът – да бъда жив, във Времето проточи се два века,

живея в стих, написан с прост молив, и си вървя по своята пътека,

и хълтам в своите шейсет и три – шейсет и три, изпети вече, песни! –

ще ви събудя утре призори с „To be, or not to be?” на Уилям Шекспир.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.