Валери_Станков (Валери Станков)
1383 941
15.05.2024 г., 11:43 ч.

Спомен за Мама 

  Поезия
237 6 6

СПОМЕН ЗА МАМА

 

Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.

С побелели коси и смалена от есени фигура.

Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.

И ще маха за сбогом

с вкочанени криле покрай синора.

 

А пък аз се пилея – и за нея се сещам през век.

И във моята памет се търкулва дъхтящият просеник.

Боже, колко е трудно у дома да се връща човек,

като знае, че там

го очаква постеля за гостенин!

 

Ида с празни ръце. Цял живот мъкна тръни в нощта.

И превалям баира, натежал като есенен вълк.

Тя затваря очи, не защото не вярва на сънищата.

А защото не вярва,

че нейният син е дошъл.

 

Но на двора е пусто.

Не скимти и умрялото псе.

Паяк мрежа плете над кандилото, мамо, гранясало...

Една глупава патка горчивия троскот пасе.

А теслата на тати – забита във прага – ръждясва.

 

Тя стои и ме чака.

Но се спуща вселенският мрак.

И нощта като бездна между мене и мама е зинала.

И се сипе над мен, по душата ми първият сняг,

в който мама остана с вкочанени криле върху синора.

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б. м.) Това стихотворение го включих в книгата си "Соленият връх на Бога", излязла от печат през май в далечната 2001 в издателството на ВСУ "Ч. Храбър" – Варна.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??