Спомен за Поет

29.10.2024 г., 7:36 ч.

Поезия

96 2 2

СПОМЕН ЗА ПОЕТ

... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,

ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,

спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,

със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи,

морето спи бездънен трети сън, бълхите си на припек псето пощи,

и залезът на хълма тъне вдън, застлал руна на дрипавите нощи,

ни кораби със алени платна, и ни жени в поли с изящна цепка,

във парка ляга ледната слана и сумракът парцалите си чепка,

събрах си есента в един сонет, едва ли утре някой ще го помни...

Когато ще съм спомен за Поет, потънал в тишините на октомврий.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-10-31T05:13:13+02:00

Красота! В нея събирам всички думи, които искам да ти кажа, докато чета.
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-29T08:17:46+02:00

Невероятна образност!
Няма такава поезия.

морето спи бездънен трети сън, бълхите си на припек псето пощи,
и залезът на хълма тъне вдън, застлал руна на дрипавите нощи,