Във фалшив хор до вчера пях
като щурец на гола поляна,
безумница не сторила грях,
не облякла подла премяна.
Колко ли дни се изплъзнаха
като просяк протегнал ръка,
колко нощи без сън осъмнаха
като ослепяла сова от тъга.
Беше лудост
- младостта ми пропиляла.
Беше горест
- душата в огън изтляла. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация