thedac (Димитър Драганов)
873 1129
15.02.2019 г., 23:07 ч.

Спомен за свят 

  Поезия » Философска
486 2 8

„Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди…“

Пейо Яворов, „Арменци“

 

Сега са тирани, поете, вилнеят!
Обличат костюми и свличат морал,
и още те пият, но вече не пеят,
наложили мода „обичал-предал“.

Небето ни синьо отдавна прокапа,
изкъпа се в мрака на матови дни.
Дали на откъсната гара ме чака
редица от хора смирени, добри?

Така ме съсича секира от мъка,
не спира и пее лукаво в нощта,
а вятърът вее и сее разлъка –
назаем живея и тихо крещя.

Чета по очите печата на дните,
но крея и тлея, гърдите болят,
и клето се смея, и лея звездите,
където нелепи слова се мълвят.

Сега ни остана напетият спомен,
написано име на хладен балва̀н…
Нима не обхвана всемира огромен,
орисан под бисерна дума: призван?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Според мен имаш талант с писането, много хубав стих!
  • Благодаря Ви! Това винаги трябва да се отчита и осмисля от другите, г-жо Колева.
  • По принцип всички пишещи хора са много чувствителни, настроени на по- фини струни, това винаги трябва да се отчита от другите, с не толкова крехки емоции!
  • Впечатляващо!Поздравление!
  • Вдъхновяващо!
  • а вятърът вее и сее разлъка –
    назаем живея и тихо крещя.

    Чета по очите печата на дните,
    но крея и тлея, гърдите болят,

    Много добро, Димитре.
  • Благодаря Ви за прочита! Бъдете вдъхновен!
  • Хубаво е!
Предложения
: ??:??