27.01.2025 г., 16:03 ч.

Спомен за тихия мъж 

  Поезия
74 2 1

СПОМЕН ЗА ТИХИЯ МЪЖ

 

… понякога сънувам, че съм млад, че всички бъдни пътища са мои,

и всеки срещнат ще ми бъде брат! – из пролети – и в есенни порои,

щом разжигари залезът кладни – и вечната Денница затрепери,

пак ще се вихря с шеметни Жени, ще пия винце с верните авери,

и ще се гмуркам в птичи синеви – с разгърдена душа за необята! –

 

след мравчиците в тихите треви дано е светъл пътят ми нататък,

нали и аз смирен съм Божий раб, ако протегне Бог над мен десница,

ще си поискам къшей черен хляб и стиска от небесната солчица,

и влюбените в утринната ръж да се целуват – луди-полудели! –

а аз да бъда спомен тих за мъж, поел на път след облаците бели.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??