Обвит в спомени и белези от рани
Оставени от минало живяно, като в сън
Долавящ още смях и сълзите от много тайни
А в главата звук, затихващ, като от камбанен звън.
Те, спомените ми са леко избледнели,
Като на черно-бяла снимка от албум,
Но живи в главата ми, макар и посивели
И с мириса на много скъп парфюм.
Усмихвам се, когато ми е тъжно
Щом някой спомен от пепелта се прероди
И знам, че никога не ще е късно
Забравено приятелство от миналото да се възроди.
Усмихвам се на трудните моменти
Дори, когато бил съм в очите със сълзи,
Защото заради всички тези черно-бели ленти
Си Ти сега, което Си.
© Hristo Hristov Всички права запазени