Спомени далечни
връщат ме при теб.
В трепети сърдечни
тлее порив блед.
С блясък, не угаснал
в моята душа,
още мержелее
сетната мечта.
Минаха години,
младост отлетя.
Блянове, копнежи -
всичко отшумя.
Пусти опустяха
в миналите дни
всичките надежди,
светлите мечти.
Няма ги да греят
твоите очи,
в радости да леят
пурпурни лъчи...
© Христо Оджаков Всички права запазени