СПОМЕНИ, СПОМЕНИ
Красива птица – бяла, нежна –
разпери своите криле отсреща.
Проблесна в мен за миг надежда,
че истинска Любов ме срещна...
Танцуваше край мен чаровно,
перата си въртеше ловко.
Обгръщаше ме тъй гальовно,
целуваше ме толкоз топло,
че трепна нещо в мен съдбовно –
реших живота си да слеем.
Гнездо да построим грижовно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация