Спомените от Безкрая
Помниш ли как с тебе, двама,
бяхме на брега скалист,
а под нас - бе Океана –
луднал с вятър поривист...
Бях решил, че в тази вечер,
нещо трябва да простим.
И дошло е време вече:
спомени да споделим!...
Но опомних се, че имам
много повече от тях –
тайно в паметта ми скрити ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация