Споменът и Щастието

22.08.2009 г., 10:42 ч.

Поезия » Друга

800 0 3

Споменът и Щастието

Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.

Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.

Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина,
в тишината, слушайки сърцата на звездите,
чакам красотата на болката в нощта.

Ти знай, че бездънния копнеж
в сърцето ми по теб неугасим е,
оставайки спомена и щастието
във вечният ми сън,
но никога не ще изгасне моето сърце,
както стори огънят във теб.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Izida-Apocalipt (Арвелс)

2009-09-09T01:29:33+03:00

"Спомена и щастието" не съм го писал от самота,тъга по някой и прочие..може би имах нещо в предвид но само от части..исках да го напиша с красиви и несравними думи излъчваща вечността на душевноста ми....Всъщност това е песен а аз съм слънцето което озарява самотата и тя прозира през спомена за щастието.
kina (Ракина Радева)

2009-08-22T17:49:02+03:00

Времето лекува болката и само споменът остава!
Nando (Георги Зафиров)

2009-08-22T10:45:50+03:00

Искренно!
Поздрав!