Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огъня и теб,
без нежния ти полъх, снегът във мен остава нестопен
и сега навсякъде вали в душата ми, морето е студено
и огънят отваря рани в жаравата на новия ми ден.
Далеч в безкрайността залязващо червена,
там където плува залязваща искра,
ще остане само споменът безкрайно светъл
и дълбокото море на мойта самота.
Чрез тебе истината в мен говори,
a ти заведе ме във царството
на свойта скрита тъмнина, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация