Споменът на Пустинята

В Пустинята внезапно буря сви

и дъжд пороен се изля,

и буйни хукнаха реки,

където текла бе вода...

Проспала много векове

събудена бе изведнъж

Пустинята – от ветрове

и рукнал ураганен дъжд...

И сякаш в летаргичен сън

са минали безброй лета́ –

реките текнаха навън

във старите си корита́...

Защото Старите реки

в Пустинята са Паметта

за всичко ставало – преди

да я обсеби  Пустошта...

Едно време в Пустинята