СПОМЕНЪТ СКРИТ
Пред мене пак е листът бял –
И с молив в дясната ръка,
Аз сядам, спомен преживял,
В стиха си да го изрека.
Но той стои си, в мен заключен,
Не иска да се появи.
Пак правя опит злополучен,
Но безуспешен е, уви!
Отново пробвам – все не става,
Решен съм, дързък, упорит:
Как близко съм до глътка слава! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация