8.02.2009 г., 19:52 ч.

Спонтанно... 

  Поезия » Философска
627 0 6

Стаена болка тихичко ридае,

преди да засълзят очите ми.

Аз искам да усетя края й,

за да се върна към мечтите си...


Къде ли се загубиха, горките?!...

Дали умът ми в ъгъла ги прати -

една към друга тихичко присвити,

да търсят лек за моето проклятие...


Дали сърцето ми, от страх обзето,

захвърли ги, живот преди да видят,

Дали ръцете ми - в юмруци свити,

ги смачкаха за миг... Обидени...


Стаена болка тихичко ридае

преди да засълзят очите ми...

Аз искам да усетя края й,

да падне немощно в нозете ми...


И да намеря пак мечтите си...

Пречистени и преродени...

Да ги запазя във душата си...

И никой да не ми ги вземе!

© Дарина Златкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??