Върху карирания календар,
преметнат през гърба на битието,
на дните скъпоценния юлар
изплъзва ми се някак неусетно…
А всъщност, ако трябва да сме честни,
аз никога не съм го овладявала,
препускала, в посоки неизвестни,
че е в ръцете ми, съм си въобразявала…
Ритмично „днес” превръща се във „вчера”,
надеждите ми в „утре” се разпукват,
спотайвани мечти крилца разперят
и мислите ми в надпревара хукват. ...