monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
13.09.2016 г., 20:42 ч.

Справедливост няма 

  Поезия » Друга
328 0 3

Две палави гугутки  зад климатика свиха си гнездо.

Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.

Донасяха те клечките от близо и далеч.

Понякога се случваше дори да теглят меч.

 

Но трудно бе  строителството - непригодно.

И стана може би  гнездото превъзходно.

 

Такава обич се роди.

 

Целувки, нежност, страст.

Очите им затворени - в екстаз.

                .

И снесоха яйца красиви.

Очакваха да се родят деца щастливи.

Като пернати сладки нимфи, самодиви.

 

Но се завихри драма тежка.

Като коварството във  страст човешка.

Пристигна  врана  - мутра. Кацна до гнездото.

Усмивката  зловеща грейна на лицето.

Погледна, смигна, като ултра квазимодо.

 

Захапа той яйце и го стовари.

На плочника пред близките хамбари.

И закълва плътта с ожесточение.

Какво по – дяволско творение.

 

Стопиха се сърцата им от мъка.

Каква бе тази божа препоръка?

Да имаш дом, любов и топлина.

И да останеш - без свидните деца.


 

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??