11.11.2016 г., 14:18 ч.

Спри 

  Поезия » Друга
647 1 3

Спри! Неистово крещи душата.

Спри! Не обвинявай пак съдбата.

Спри! За болката, която в теб гори

си виновен… само ти.

 

Ако можеш, скрий се и крещи.

Ако можеш, дни наред плачи.

Ако можеш, стихове пиши.

Но моля ти се – спри.

 

Знам, че е трудно да се бориш сам.

Знам, какво е да не си разбран.

Знам, защо в момента те боли,

но знам, че всичко ще се промени.

 

Дори сърцето, по-бавно сега да тупти,

дори във очите, отново да има сълзи,

дори да ги няма и онези мечти,

спри – за щастието свое ти пак се бори.

 

© Петър Максимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??