Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
25.11.2009 г., 10:31 ч.

Спътници 

  Поезия » Друга
826 0 15
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.

Премръзнали и гладни, недоспали,
във странен ритуал напред вървят.
Детето спре, партньора си погали...
И после продължават своя път.

Защо щурмуват пясъчните дюни?
Вървят сами, незнайно накъде...
Сподавен лай. Изхлипване безшумно.
Бездомно куче. Улично дете.

И кой ги е уцелил във сърцето
със груба реч, с безчувствена ръка?
Дете и куче - тъжни силуети,
разплакват разгневената луна.

Прегръщат се и лягат във тревите.
Облизва песът детските коси.
Заспиват под звездите беззащитни...

Поне завивка, Боже, им прати.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??