Срам от сълзи...
Събуден късно през нощта, сякаш в кошмар - бълнувам.
Умислен съм, не мога да заспя - с отворени очи сънувам.
Разсеян гледам пълната луна, спокоен съм - не се вълнувам.
Окъпан в хладна светлина, отвътре като ураган бушувам.
А капки кръв се стичат от очите - за топла кръв сега бленувам.
Излъгах - с кръв прикрих сълзите. Аз не се срамувам...