22.06.2008 г., 9:28 ч.

Сребърните рудници 

  Поезия » Философска
606 0 9
Сребърните рудници в сърцето ми
вече са изчерпани до дъно.
Само на душата ми - проклетата -
още и се иска да са пълни.
Не оставих нищичко за себе си.
Всичко взехте. Другото - раздадох.
Даже шепа самородни ереси
не опазих. Някой ги открадна.
Тъжно е! Стените на тунелите
почват да се сриват постепенно.
И пулсират все по-бавно вените.
Кислородът става все по-ценен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??