22.06.2008 г., 9:28 ч.

Сребърните рудници 

  Поезия » Философска
557 0 9
 

  Сребърните  рудници 

 

Сребърните рудници в сърцето ми

вече са изчерпани до дъно.

Само на душата ми - проклетата -

още  и  се иска да са пълни.

 

Не оставих нищичко за себе си.

Всичко взехте. Другото - раздадох.

Даже шепа самородни ереси

не опазих. Някой ги открадна.

 

Тъжно е! Стените на тунелите

почват да се сриват постепенно.

И пулсират все по-бавно вените.

Кислородът става все по-ценен.

 

Но остана да живее споменът

за любов, сребро и нощи - блудници.

Ако щете вярвайте - доволен съм.

Не продадох сребърните рудници.

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??