SoulBansha (F. G. R.)
56 8
11.09.2016 г., 13:44 ч.

Сред мрака 

  Поезия » Друга
727 0 2

 Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.

 

 Искаха да бъда просто шепот-
сред сенките и мрака да вървя...
аз замлъкнах-замлъкна и поетът,
който с всяка стъпка очаква да умре.

 

 Очаквах само твоята утеха,
че когато падна, ще ми подадеш ръка...
Но...вече всичко ми отнеха,
а ти? Ти просто се изсмя.

 

 Гледаше през поглед на материалист:
очите ти вдъхваха студенина-
аз отдавна бях сама;
просто есенен, отронен лист.

 

 И ти ме стъпка без капка жал дори:
грешах-ти беше като тях.
Не ми помогна: просто продължи,
оставяйки ме в мрака да вървя...

© F. G. R. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много се лутат в мрака, но ще намерят верния път.
  • В края на мрака винаги има светлина! Отвори вратата! Много хубаво и въздействащо стихотворение!
Предложения
: ??:??