Сред нищото избягах да се скрия

от теб, от мен, от всичките лъжи,

сред нищото избягах да открия

как искам всичко пак да продължи.

Дълбоко в мене знаех, че това е краят,

че нямало е нищо между нас

вътре в теб отдавна нещо бе умряло,

а аз не исках да го изрека на глас.

Животът в теб изчезнал бе безследно,

а ти живееше по спомен ден след ден.

И всяка дума бе изричана безцелно

от някой друг, в тебе прероден.

А аз не исках дълго да повярвам,

че срещнала съм те в грешно време, в грешен свят,

а аз не исках дълго да повярвам,

че не може всичко пак да продължи.

И бягах сред нищото, за да се скрия

от теб, от мен, от всичките лъжи,

и бягах от болката, за да открия

дали без теб животът пак ще продължи.