Среднощна поема
Преглътнете егото си...
Моля ви...! Изстреляни думи!
А толкова много боли...!
И така съжалявам,
че не виждате -
защитният ми щит
от бяла светлина...
И пушечните изстрели -
като залп се сипят
и остават във вас самите.
Е, добре - днес си на върха.
Гордееш се - мачкаш
със отровни думи...
Но от върхът се пада лесно.
Ще има ли - кой ръката си
да подаде по- пътят ти...
надолу по - стръмното!
Дали бих се смилила
над теб - та това са си
твоите пушечни изстрели...
Научих ли се на търпение...!?
Мълчах - когато всичко
в мен крещеше...стига!
Защото от отровните ви
думи се свих затворих
душата си в мидена черупка
а песъчинките обгръщах
ги в седеф - пласт след пласт
за да опазя душата си
бяла и чиста...одрасках те я...
но любовта ми не изгуби посоката
а душата ги превърна в прекрасни
бисери - бели, сини, розови...
шлифовани до блясък...Доблест,
чест, родолюбие, любов,
чисти помисли, надежда,
любов, вяра, благодарност...
И нанизвам с радост
отминалите дни...
Та те ме правят - силна!
Ето вижте бисерите как блестят
и отразяват същността ми...!
Нощта е тиха и вълшебна -
открехвам плахо звездната завеса
на сцената на живота трябва
да съм силна - играя поредната си роля.
И казвам премълчани истини
и ролята ми става драматична.
Но няма нищо - казвам си
и това ще отмине...
Защото нощта е толкова вълшебна
изпълва се душата ми с любов и вечност...
В гримьорната събличам роклята си
изтъкана от звезди свалям тежкия си грим
и съм чудесна... и тръгвам смело...
Чуваш ли живот... има още толкова много
път да извървя и да се боря
за истината , мира и свободата...
И тихо си повтарям наум -
не губи посоката, мила...
11.08.2021г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Георги, благодаря ти!
-
Хареса ми.
-
Какво е искал да каже автора на стиха Среднощна поема?
Автора не е имал за цел да обиди или да нарани,
изкарал е на подсъзнателно ниво теми от живота които
го вълнуват за да намери търсените отговори.
Благодаря ви от сърце за искрените коментари както и за
различния прочит на стиха и градивната критика...
Да ще пиша...ще пиша за всичко
което ме докосва и вълнува...
И извора вълшебен ще открия
и в бокал от злато ще налея
противоотрова срещу злото!
Катя -
А може би с последния куплет да започне? От "Нощта е тиха и вълшебна" и след него да споделиш горенаписаното, но без призивите, нека от апелно сстанеакапелно. Това его на нищо го правите. Че човек без его човек ли е?
пп
с ИринаКис -
Клишетата идват малко в повече. Липсва ми индивидуалност тук.
Съжалявам да го кажа, защото е хубаво написано и може би просто не трябваше да го чета.
Понякога ми се иска творбите да са анонимни, защото много автори тук са ми симпатични, независимо какво и как пишат. Както и обратното. Извинявам се и на коментиралите преди мен. -
Много актуално стихотворение поднасяш, Катя!
Някои забравят, че както казваш ти - "от Върха лесно се пада". Обстоятелствата ги качиха за техен късмет горе, но обстоятелствата може скоро да ги свалят оттам. Всичко е диалектика. Върхът трябва да се заслужи с работа и с действия, а не с клевети, лъжи и голи обещания. Ще им гледаме сеира твърде скоро. А ти продължавай да ни радваш с поезията си - хем лична, хем обществена! -
Катя, усетих и тъгата от понесените обиди и желанието , животът да продължи във ведра посока и полъхът на звездите, които обгръщат наранената душа . Всичко това прави стихът много човешки, наситен с положителна енергия, която вибрира във всяка строфа при прочит! Поздравявам те за написаното!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
