Морето ми шепне - мечта е!
Във всяко сърце радост събужда,
морето на детство ухае...
И някак на зряло безгрижие!
Морето е повече от вълните си хиляди,
то е повече и от пясъкът си безброен,
морето, със своите блянове, потайно ухилени,
нашепва нещо просто и напълно естествено!
И само онзи, заслушан в гласовете на чайките,
може да чуе, отвъд шума на вълните,
безгрижните гласове на децата и майките,
които през вековете се носят щастливи!
Напомняйки ни онази простичка истина,
за която сме тук и за която живеем,
понякога някак достигана,
успява да ни отвори очите!...
А вълните препускат, безспирно,
като побеснели бели коне от пяна,
тичайки, летейки дори
към нашите, усмихнато - кротки добри старини
и ни нашепват :" Живейте! Животът е мехурчета само -
няколко хиляди, бързо свършващи дни!
Обичайте, намерете си рамо
на което да се опрете в сетните дни!"...
И заслушан в морето, оставам
замълчан и загледан във тези вълни,
и по човешки се скромно надявам,
да се помнят и мойте скромни, човешки следи!...
© Добромир Иванов Всички права запазени