Сред запалени звезди
Защо отмина този бурен вихър
и бавничко душата се смрази?
Луната някак бликнала и тиха -
бледнее сред запалени звезди.
Къде потъна светлата надежда?
Дали в Земята - в адски пещери?
Но Вярата през тъмнина превежда
и в хаоса е брод на мисли, дни.
През купола небето се привежда,
прекрачва граници, покои и мъгли,
и цветето на нашата надежда ...