Среднощните влакове сплитам в косите,
закичвам ги с много самотни лица.
Перони прескачам, със гларуси сричам,
в ръката ми греят стотинки-слънца.
На пейката сядам... самотно безмълвна;
и тя като мен е в нюанси безчет.
Възглавница имам... тефтер от пазара,
изписан е вече... не струва и лев.
Завивка вечерна са само звездите,
кокетки безбройни, намигат с очи.
Луната посрещам... познайница стара,
попитам я нещо... а тя все мълчи. ...