thedac (Димитър Драганов)
871 1129
13.03.2018 г., 23:39 ч.

Среднощен ездач 

  Поезия » Друга
410 3 5

Животът
                  изплава
                                    в
                                          безцветния
                            пламък
                      на
          твоето
утро,
          което
                      гори.
                  В
     очите
ти
     меки
               рисуван
            е
замък.
Тъгуваш
                 за
    принц
и
раздиращи
                     дни.
Владееш
                  велико
                                 изкуство.
                  Обичаш.
Целуваш,
                   където
     кръвта
е
   сълза.
Когато
               по
                      бузите
      нощем
се
    стичам,
по женски велика,
ме
       триеш
с ръка.
И казваш: „Добре съм!“,
и вътрешно ставаш –
и
    пиеш
                от слънце –
                                       надежда една.
Красивите дрехи
отново
               налагаш.
Дори да си долу,
повдигаш
                  глава.
И
   втори
               целуваш.
                                   Излишен
                          съм
                вече.
Душата
                е
                     блато.
Размътено
                      с
                           плач.
Умело
               рискуваш.
Живот обрисуваш
        с перото
                       на яхнал
                                      живота
             ездач.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??