„Единствено ли аз, царице,
тъгата ти съм споделил?”
Радко Радков
В нощта на побелелите разпятия
пътувам вероятно към безкрая.
В дълбока нощ душата на Византия
с тъгата на камбаните ридае.
На мъртвата Византия фанфарите
простират в тишината канонади
с пълзящата мъгла на тротоарите
и стихналото ехо от парада.
Събирам вик в покоя на вселената. ...