Една нощ говорех си с умрелите
и пееше ми тихо дървоядът.
Пребродих сам на Господ цитаделите,
но нямаше ме в рая, нито в ада.
Сдобих се с небеса и пълнолуния.
В забравата не съм втъкал забрава.
Във моя свят от пеещи безумия
внезапни звездопади прокънтяват.
Понякога си драскам стихове.
Понякога със себе си говоря.
В прозорец от любов безумно тиха е
бленуващата нощ на метеора. ...