Нощ е сега...
Но аз не спя,
в мислите си ми ти...
О, спомняш ли си ти
онзи августовски ден,
когато ти се появи пред мен,
с усмивка плаха,
глас закачлив,
сърце, копнеещо за ласка и любов!
Ти беше моята загадка,
която беше скрита в моето сърце!
Ти беше моята нова любов,
за тебе бяха всичките мои мечти!
   Прозореца отворих леко,
   да влезе тихичко нощта,
   над масата стоя и твоите мисли
               искам да чета!
Дали ще ме забравиш ти
и кратка ще е любовта,
или ще си останем верни,
както сме сега?
  Това не зная,
  но бих изписала със ръка:
   Обичам те,
   но ти дали ме разбра?
     Пенка Петрова
        13.05.1994год
           2ч.40мин