29.06.2013 г., 16:16 ч.

Среднощна наздравица 

  Поезия » Друга
612 0 8

Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.

Затова, че превърна живота ми
в разноцветни целувки.
Затова, че не съм любил никога толкова
диво – до лудост.

Затова, че с пресъхнало гърло
и от обич треперещ,
бих прекрачил дори и в отвъдното
да те намеря.

Нямам по-близка от теб на света
и по-далечна.
Няма и друга такава любов –
като вечност...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??