Залезът е мрамор и гранѝти.
Изгревът е свежест и роса̀.
Думите на хората нефритни,
мога ли в едно да събера?
Облаци накъсаха небето.
Лампите говорят за тъга.
Прозата отлитна надалеко.
Музата възкликна и заспа.
Шкафовете с мрака съчетани,
стряха и напукана стена.
Влакове, отрупани с избрани,
спряха за измъчена жена.
Раните, които не убиват,
правят ли ни силни? Докажѝ!
Граници, които си издигнал
искрено съветвам: Разрушѝ!
© Димитър Драганов Всички права запазени