Недовършен романс или тъжен етюд -
бягат сенки във тъмната стая.
Самотата е само поредния бунт
на душата ми търсеща рая.
Самотата е моята главна вина,
спътник верен във спомен облечен.
И изгубвам се в тази добра тишина -
странник блед в град студен и далечен.
А навън във нощта пак танцуват звезди,
любовта зад мечтите наднича.
Знам че търсиш ме, може би някъде ти.
Ще ме видиш в цветче на кокиче.
Таня Симеонова
22.02.2019 г.
© Таня Симеонова Всички права запазени