22.02.2019 г., 23:54 ч.

Среднощно 

  Поезия » Философска
708 3 3

Недовършен романс или тъжен етюд -

бягат сенки във  тъмната стая.

Самотата е само поредния бунт

на душата ми търсеща рая.

 

Самотата е моята главна  вина,

спътник верен във спомен облечен.

И изгубвам се в тази добра тишина -

странник блед в град студен и далечен.

 

А навън във нощта пак танцуват звезди,

любовта зад мечтите  наднича.

Знам че  търсиш ме, може би някъде ти.

Ще ме видиш в цветче на кокиче.

 

Таня Симеонова

22.02.2019 г.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??